2.11.2010 г., 22:19

Любов извира ежечасно

767 0 2

Танцуваме със теб в нощта,

как  прелестна  е  тя!

По дансинга кръжим.

В любовен плам горим.

 

И всичко е прекрасно.

Любов извира ежечасно.

И нежно си шептим.

Любов  и  радост ний творим.

Скуката  ще  победим.

 

Във нашите сърца

се вкопчи любовта.

И страдат милите сърца.

И страда младата душа.

 

Поглеждам те, усмихваш ми се ти,

и  пак, и пак, любов гори!

 

От твойта хубост заслепен,

аз  крача  ден  след  ден

и  толкоз  запленен,

щастлив  съм  всеки  ден,

когато си до мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е, любовта не извира като бяло вино,
    а и наводнение едва ли би настъпило, Тошко!
    Благодаря ти за усмивчицата!
    Лека вечер!
  • След "наводнение от бяло вино в Макон", това е най-интересното извиране, за което чувам

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...