15.07.2006 г., 20:37

Любов жадувана...

1.2K 0 2

             Любов жадувана, любов все тъй желана
             като топлия полъх на вятъра
             с въздишка докосна сърцето ми ледено.
             И виж как топи се ледът -
             капка по капка, сълза след сълза -
             превърна го в бисерно езеро.

             И виждам как ме галят очите ти,
             докосвайки с поглед
             всяка част от мойто тяло.
             А аз потръпвам цялата от нежност
             преливаща във страст неудържима
             едва прикривам лудия копнеж
             с ръце си тялото ми да докосваш.

             И взирайки се във утайка от кафе
             опитвам се да разгадая свойто бъдеще.
             Хайде, върви си Самота - 
             научих се без тебе да живея.
             За мене ти си само спомен, тъмно минало
             през пръстите изтекъл като пясък
             загубена в пустинята след буря.

             Здравей Любов, жадувана и тъй желана.
             Ела, аз ще те взема цялата.
             Ела и в мене остани...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дими, чакам те в лит.клуб в нашият град.Иван
  • Е, Светльо, приемам оценката ти. Знам, че не е от най-добрите ми стихове. Ще ме посъветваш ли как да го поправя, за да звучи по-добре?

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...