15 июл. 2006 г., 20:37

Любов жадувана...

1.2K 0 2

             Любов жадувана, любов все тъй желана
             като топлия полъх на вятъра
             с въздишка докосна сърцето ми ледено.
             И виж как топи се ледът -
             капка по капка, сълза след сълза -
             превърна го в бисерно езеро.

             И виждам как ме галят очите ти,
             докосвайки с поглед
             всяка част от мойто тяло.
             А аз потръпвам цялата от нежност
             преливаща във страст неудържима
             едва прикривам лудия копнеж
             с ръце си тялото ми да докосваш.

             И взирайки се във утайка от кафе
             опитвам се да разгадая свойто бъдеще.
             Хайде, върви си Самота - 
             научих се без тебе да живея.
             За мене ти си само спомен, тъмно минало
             през пръстите изтекъл като пясък
             загубена в пустинята след буря.

             Здравей Любов, жадувана и тъй желана.
             Ела, аз ще те взема цялата.
             Ела и в мене остани...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитрина Станчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Дими, чакам те в лит.клуб в нашият град.Иван
  • Е, Светльо, приемам оценката ти. Знам, че не е от най-добрите ми стихове. Ще ме посъветваш ли как да го поправя, за да звучи по-добре?

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...