15 jul 2006, 20:37

Любов жадувана...

  Poesía
1.2K 0 2

             Любов жадувана, любов все тъй желана
             като топлия полъх на вятъра
             с въздишка докосна сърцето ми ледено.
             И виж как топи се ледът -
             капка по капка, сълза след сълза -
             превърна го в бисерно езеро.

             И виждам как ме галят очите ти,
             докосвайки с поглед
             всяка част от мойто тяло.
             А аз потръпвам цялата от нежност
             преливаща във страст неудържима
             едва прикривам лудия копнеж
             с ръце си тялото ми да докосваш.

             И взирайки се във утайка от кафе
             опитвам се да разгадая свойто бъдеще.
             Хайде, върви си Самота - 
             научих се без тебе да живея.
             За мене ти си само спомен, тъмно минало
             през пръстите изтекъл като пясък
             загубена в пустинята след буря.

             Здравей Любов, жадувана и тъй желана.
             Ела, аз ще те взема цялата.
             Ела и в мене остани...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дими, чакам те в лит.клуб в нашият град.Иван
  • Е, Светльо, приемам оценката ти. Знам, че не е от най-добрите ми стихове. Ще ме посъветваш ли как да го поправя, за да звучи по-добре?

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...