15 jul 2006, 20:37

Любов жадувана...

  Poesía
1.2K 0 2

             Любов жадувана, любов все тъй желана
             като топлия полъх на вятъра
             с въздишка докосна сърцето ми ледено.
             И виж как топи се ледът -
             капка по капка, сълза след сълза -
             превърна го в бисерно езеро.

             И виждам как ме галят очите ти,
             докосвайки с поглед
             всяка част от мойто тяло.
             А аз потръпвам цялата от нежност
             преливаща във страст неудържима
             едва прикривам лудия копнеж
             с ръце си тялото ми да докосваш.

             И взирайки се във утайка от кафе
             опитвам се да разгадая свойто бъдеще.
             Хайде, върви си Самота - 
             научих се без тебе да живея.
             За мене ти си само спомен, тъмно минало
             през пръстите изтекъл като пясък
             загубена в пустинята след буря.

             Здравей Любов, жадувана и тъй желана.
             Ела, аз ще те взема цялата.
             Ела и в мене остани...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитрина Станчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Дими, чакам те в лит.клуб в нашият град.Иван
  • Е, Светльо, приемам оценката ти. Знам, че не е от най-добрите ми стихове. Ще ме посъветваш ли как да го поправя, за да звучи по-добре?

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...