Когато виждам как гневът изпълва
човек и се държи към мен ужасно,
а друг път – страдащ, наранен, безмълвен
света превръща в тясно място…
или когато сякаш не разбира
копнежите ми и сърцето ми ранява,
или бездушно подминава без да спира
и вместо обич, осъждение ми дава…
или когато без причина се тревожи
и във главата му бушуват мисли страшни,
и се поддава на лъжите, че не може
да се пребори с трудности ужасни…
или иронията му забива се в душата ми
и не разбира, че боли и не е смешно,
но наслаждава се и храни суетата си,
а аз – за да простя, Бог търся спешно…
Тогава питам – как да реагирам,
как да постъпя в ситуация такава?
Дали и аз гнева си да не спирам
и да отвърна както заслужава?!...
Намерих изход, отговор, надежда
в посланието на апостол Петър.
И всичко в думи няколко се свежда:
Покрива любовта греха до сантиметър!
От Извора любов щом пия без да спирам
ще мога всяка болка и обида да простя.
И изход от проблема ще намирам,
протегнала приятелска ръка.
„Имайте любов усърдна помежду си” -
Словото напътствия ни дава.
Любов, която грешките покрива –
сам Исус показа ни такава!
„Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове.” 1 Петрово 4:8
© Галина Пенева Всички права запазени