На теб, Богородице, се моля,
защото си като мен жена.
Помогни ми в моите неволи,
ти, изстрадалата своята съдба.
Душата ми е скитница неволна
и подир нея аз вървя.
Покой не мога да намеря,
откак загубих вяра в любовта.
Не, не в любовта, а в човека,
че доверието той разби.
Да простя е много лесно,
но не искам пак да ме боли.
Богородице, какво да правя,
пусто е в моята душа.
Любовта потъпкана, несрета,
нима е моята съдба.
Днес на любовта е празник,
потъпках я за сетен път.
Душата си не мога да отворя,
отново съм на кръстопът.
Богородице, на теб се моля,
помогни ми път да избера.
Сърцето ми за обич плаче,
но забранил ми е умът това.
© Лилия Нейкова Всички права запазени