димитрова (Лилия Нейкова)
249 1634
15 февр. 2011 г., 19:21

Любов, която не носи радост 

  Поэзия » Любовная
948 0 5

На теб, Богородице, се моля,

защото си като мен жена.

Помогни ми в моите  неволи,

ти, изстрадалата своята съдба.

 

Душата ми е скитница неволна

и подир нея аз вървя.

Покой не мога да намеря,

откак загубих вяра в любовта.

 

Не, не в любовта, а в човека,

че доверието той разби.

Да простя е много лесно,

но не искам пак да ме боли.

 

Богородице, какво да правя,

пусто е в моята душа.

Любовта потъпкана, несрета,

нима е моята съдба.

 

Днес на любовта е празник,

потъпках я за сетен път.

Душата си не мога да отворя,

отново съм на кръстопът.

 

Богородице, на теб се моля,

помогни ми път да избера.

Сърцето ми за обич плаче,

но забранил ми е умът това.

 

© Лилия Нейкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не само силно по смисъл, а и добре структурирано! Браво и благодаря!
  • Съгласна съм с моята адашка!!!
    Просто човек трябва да се съсредоточи върху хубавото!!!
    А иначе и мен ме развълнува много твоята молитва!!!
  • мило и трогателно, по женски топло...и много тъжно
    поетично откровение..Лили, сърдечно те прегръщам.
  • Останах без думи от стиха! Тъжно...
  • Мила Лили разбрах за какво ми говориш.Не губи надежда след всяка нощ идва утро,след всяка зима-пролет.Топло те прегръщам!!!
Предложения
: ??:??