18.05.2013 г., 19:44

Любов, къде си?

704 0 0

Сега си някъде далече, търся те, но тебе вече няма те.

Всичко преживяно връща се за миг и пак умира.

Душата ми те вика, но ти сякаш бягаш, нарочно нараняваш ме.

Липсата ти ме убива, разяжда ми душата и сърцето ми умира.

 

Защо изобщо срещнах те, защо изобщо любих те, защо изобщо влюбих се.

Зная, ако не беше онзи ден проклет, по-малко щеше да боли.

Защо до лудост обичам те, защо от теб влияя се, защо така желая те.

Зная, ако не беше онази нощ, по-малко щеше да ме разочароваш ти.

 

Как да живея без тебе ми кажи, като всеки миг на самота умирам, разбери.

Как във друг да намеря любовта, като мислите ми теб преследват през нощта.

Някога преди, чувствал ли си се дори за миг самотен, някога преди, обичал ли си ме, кажи.

Ще дойде ли денят да затворя аз очи и да не стои твоят образ пред съзнанието ми, ще дойде ли денят, когато аз заспя и ти не идваш като неканен гост в съня...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...