Любов ли?
Любов ли?...
Любовта не съществува в моите очи,
тя е само вечен спомен
от далечните ми младини.
Тогава аз познах я
в очите на едно момче,
твърдеше той, че много ме обича,
а после всичко ми отне.
Сега изстрадалата ми до кръв душа
проклина тази дума зла,
но макар и късно да е вече за любов,
аз чакам във безкрая зов....
Зовът на истинската ми любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрия Всички права запазени
