Любов ли?...
Любовта не съществува в моите очи,
тя е само вечен спомен
от далечните ми младини.
Тогава аз познах я
в очите на едно момче,
твърдеше той, че много ме обича,
а после всичко ми отне.
Сега изстрадалата ми до кръв душа
проклина тази дума зла,
но макар и късно да е вече за любов,
аз чакам във безкрая зов....
Зовът на истинската ми любов!
© Димитрия All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
