Любов ли?...
Любовта не съществува в моите очи,
тя е само вечен спомен
от далечните ми младини.
Тогава аз познах я
в очите на едно момче,
твърдеше той, че много ме обича,
а после всичко ми отне.
Сега изстрадалата ми до кръв душа
проклина тази дума зла,
но макар и късно да е вече за любов,
аз чакам във безкрая зов....
Зовът на истинската ми любов!
© Димитрия All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
