Любов ли е
Любов ли е
Тежат ми неизплаканите сълзи,
небето изтъня и стана сиво,
и в парещите мисли неспокойни
завивам си душата мълчаливо.
И стигат ми сто грама нежност само,
за да удавя тишината в ласки,
морето ми - за тебе закопняло,
да заглуши пресъхналия крясък.
Ръцете ми - криле на пеперуда,
ще те прегърнат топло, безнадеждно,
ще скрия своята тъга от тебе,
за да ме имаш цяла и безбрежна.
Събуждам се с копнеж на свежо утро,
любов ли е, аз питам ветровете,
а те ми отговориха бездумно -
на вечност сте обречени и двете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жулиета Великова Всички права запазени
