Не ме обичаш, тъй ли?
По всичко ти личи...
Две грейнали слънца има в моите очи -
почти те заслепяват, когато те погледна,
но не е туй любов, а просто гледане...
Венец от бели рози е моята усмивка!
Усмихвам ти се още, а може би не бива...
Тая пуста жажда на устните ти лепне,
от толкова вода само да не ти приседне!
Ръцете ми - коприна, родени за прегръдки!
Така ли ми се стори,или те побиха тръпки?!
Тоя стар мерак май още те измъчва... ...