Любов ли е това...
Не ме обичаш, тъй ли?
По всичко ти личи...
Две грейнали слънца има в моите очи -
почти те заслепяват, когато те погледна,
но не е туй любов, а просто гледане...
Венец от бели рози е моята усмивка!
Усмихвам ти се още, а може би не бива...
Тая пуста жажда на устните ти лепне,
от толкова вода само да не ти приседне!
Ръцете ми - коприна, родени за прегръдки!
Така ли ми се стори,или те побиха тръпки?!
Тоя стар мерак май още те измъчва...
Какво? Аз ли го излъчвам?
Сърцето ми е пълно със толкова любов!
И с шепи да гребеш... ще е за цял живот.
Искаш ли с ръка да пипнеш моето сърце!!!
Топло ли ти стана? Гледам, зачерви лице...
Само да ме видиш вечер - истинска тигрица!
По-полека! Ще се нараниш! Остра е вилицата.
Но ти нали не ме обичаш!
Е, сигурно личи...
Поне когато си затворил и двете си очи.
По всичко ти личи...
Две грейнали слънца има в моите очи -
почти те заслепяват, когато те погледна,
но не е туй любов, а просто гледане...
Венец от бели рози е моята усмивка!
Усмихвам ти се още, а може би не бива...
Тая пуста жажда на устните ти лепне,
от толкова вода само да не ти приседне!
Ръцете ми - коприна, родени за прегръдки!
Така ли ми се стори,или те побиха тръпки?!
Тоя стар мерак май още те измъчва...
Какво? Аз ли го излъчвам?
Сърцето ми е пълно със толкова любов!
И с шепи да гребеш... ще е за цял живот.
Искаш ли с ръка да пипнеш моето сърце!!!
Топло ли ти стана? Гледам, зачерви лице...
Само да ме видиш вечер - истинска тигрица!
По-полека! Ще се нараниш! Остра е вилицата.
Но ти нали не ме обичаш!
Е, сигурно личи...
Поне когато си затворил и двете си очи.
© Васка Мадарова All rights reserved.
