5.11.2017 г., 21:05  

Любов, любов

1.6K 7 23

Любов, любов, в играта ти

все още уча правилата.

Витаят в мен, край мен мечти –

потоци мисли край Земята!

 

Летиш пред мене, ти, любов...

Рушиш и стапяш ледовете,

дочувам твоя нежен зов,

но кой да свърже бреговете!

 

Река широка между нас

от дъждовете все приижда,

расте със всеки следващ час –

ни брод, ни мост пред мен се вижда.

 

А беше време, бе поток

прескачах го, при теб да стигна,

с един-единствен дълъг скок

в обятията да те вдигна.

 

Сега пред мен е стръмен бряг,

в мечти витае ти душата.

Там може би ти виждаш знак,

далеч зареян в небесата.

 

И твоят дух незрим е в свят,

от тебе сътворен за двама.

Вълшебен свят, но непознат –

за мене място в него няма.

           *    *    *

Но ти любов, лети, лети,

руши и стапяй ледовете...

с целувка нежна аз и ти

да свържем здраво бреговете!

 

2015, януари

 

 

Любов, любов II

 

Летиш и ден, и нощ, Любов, –

солта си ти на брачна сага,

дочувам твоя нежен зов,

но кой да свърже двата бряга?

 

Любов, Любов, в играта ти

раздава зарове съдбата...

Поток от мисли и мечти,

кръжи неспирно край Земята.

 

Река широка ни дели,

шуми водата и приижда...

Дъждът не спира да вали,

ни брод, ни мост се нейде вижда.

 

А беше време – тих поток...

Прескачах локви без да мигна –

с един-единствен дълъг скок, 

та теб в обятия да вдигна!

 

Сега между ни – стръмен бряг,

с ума незнайно где блуждаеш...

Душата ми не чуваш как

лишена от любов ридае.

 

И твоя дух е в свят незрим –

от теб създаден – свят за двама...

Дали съм в него твой любим?...

Или за мене място няма?...

 

             ***

Но ти, Любов, лети, лети –

солта на всяка брачна сага...

С една целувка аз и ти,

ела да свържем двата бряга!

 

А там отвъд, покрай брега,

стои и чака тази, дето

дарило е и мен сега,

с една любов – от Бог – небето!..

 

21,35 ч., 1 януари 2015

Ред. 15,25 ч., 12 януари 2020

 

("Влюбените птици летят по две" - 1 том)

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Бележка на автора: Нова редакция на "Любов, любов".,

поместена в началото, при идването ми в сайта. Редица

обстоятелства наложиха да я преработя и пусна отново

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иванъ Митовъ Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всичките 1050 човека, които до този момент прочетоха най- хубавото ми, но и охулено стихотворение, което се ражда от пепелта както феникса, за нов живот, заедно с втория вариант!
  • Благодаря на всички над 770 човека които до този момент прочетоха творбата ми "Любов, любов", както и на тези коментирали и поставили в "любими"! Моите най-добри почитания за добрите думи!
  • Благодаря ти, Даниела, за хубавия коментар!
  • Вълнуващо и мелодично... Винаги има кой да свързва бреговете. Такъв е потокът на живота. Случва се. /не/Случайно.
  • Седем месеца изминаха, откакто моята рожба "Любов, любов", танцува на сцената на "Откровения" . Но намери се човек, който я охули. А после бяха охулени и други нейни сестрички. Две от тях си върнаха доброто име, но тя и "Учителката", още тъгуват, че не могат да играят с радост на сцената, пред такава отбрана "анонимна" публика, каквато има в "Откровения". Опитвам се да ги убедя, че такива са правилата тук и че всеки има право по съвест, да си разиграва коня, кой както намери за добре. Дано след този ми коментар те да се успокоят, още повече че такава съдба имат и рожбите на други творци.
    Простено да им е на хулителите в сайта. Да са живи и здрави!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...