Любов, любов
Любов, любов, в играта ти
все още уча правилата.
Витаят в мен, край мен мечти –
потоци мисли край Земята!
Летиш пред мене, ти, любов...
Рушиш и стапяш ледовете,
дочувам твоя нежен зов,
но кой да свърже бреговете!
Река широка между нас
от дъждовете все приижда,
расте със всеки следващ час –
ни брод, ни мост пред мен се вижда.
А беше време, бе поток
прескачах го, при теб да стигна,
с един-единствен дълъг скок
в обятията да те вдигна.
Сега пред мен е стръмен бряг,
в мечти витае ти душата.
Там може би ти виждаш знак,
далеч зареян в небесата.
И твоят дух незрим е в свят,
от тебе сътворен за двама.
Вълшебен свят, но непознат –
за мене място в него няма.
* * *
Но ти любов, лети, лети,
руши и стапяй ледовете...
с целувка нежна аз и ти
да свържем здраво бреговете!
2015, януари
Любов, любов II
Летиш и ден, и нощ, Любов, –
солта си ти на брачна сага,
дочувам твоя нежен зов,
но кой да свърже двата бряга?
Любов, Любов, в играта ти
раздава зарове съдбата...
Поток от мисли и мечти,
кръжи неспирно край Земята.
Река широка ни дели,
шуми водата и приижда...
Дъждът не спира да вали,
ни брод, ни мост се нейде вижда.
А беше време – тих поток...
Прескачах локви без да мигна –
с един-единствен дълъг скок,
та теб в обятия да вдигна!
Сега между ни – стръмен бряг,
с ума незнайно где блуждаеш...
Душата ми не чуваш как
лишена от любов ридае.
И твоя дух е в свят незрим –
от теб създаден – свят за двама...
Дали съм в него твой любим?...
Или за мене място няма?...
***
Но ти, Любов, лети, лети –
солта на всяка брачна сага...
С една целувка аз и ти,
ела да свържем двата бряга!
А там отвъд, покрай брега,
стои и чака тази, дето
дарило е и мен сега,
с една любов – от Бог – небето!..
21,35 ч., 1 януари 2015
Ред. 15,25 ч., 12 януари 2020
("Влюбените птици летят по две" - 1 том)
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бележка на автора: Нова редакция на "Любов, любов".,
поместена в началото, при идването ми в сайта. Редица
обстоятелства наложиха да я преработя и пусна отново
© Иванъ Митовъ All rights reserved.
