Любов на чаши
Произведението не е подходящо за лица под 18 години
ЛЮБОВ НА ЧАШИ
Неведнъж те отричах любов…
Неведнъж отново те виках…
Празната къща и калният път
ме научиха пак да те сричам.
Чаша вино е буквата Л,
после Ю и нататък, нататък…
Докъдето ми стигне нощта,
или додето премина оттатък…
Все ще пия и все ще тъжа,
и кой ли по теб не е страдал?!
В ръката си ножа държа,
в устата – цигара захапал!
И не зная, какво ме крепи
да не хвана оная пътека,
дето казват, че много боли…
Поне там да намеря утеха.
Аз не зная какво ме държи…
Надежда ли някаква, що ли?
Пия, плача, умирам... Ех, ти…
Как отиват ти тези глаголи.
Неведнъж те отричах любов,
и прахосвах по курвите семе…
Две чаши ще пия за „ОВ”,
и рогатият нека ме вземе!
Емил Стоянов
10.02.2018г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емил Стоянов Всички права запазени
