Любов на обожание
Спомняш ли си за онази нощ,
моя красива любов, мой живот…
Спомняш ли са за онзи плаж,
където с ръцете си окъпвахме звездите…
Спомняш ли си за онзи пясък,
в който рисувахме любов и потъвахме…
А, за морето и вълните, в което небето
по-ярко отвсякога се вливаше…
И когато просто се съзерцавахме,
и ума ни предаваше и сърцето ликуваше…
Спомняш ли си за красивите думи,
с които душата ни потрепваше като птиче…
А, спомняш ли си как една по една
всички те се превръщаха в дела…
И превръщаха се в реалност мечтите ни,
обвити в лъчите на слънцето.
Докато Луната ни съзерцаваше и с булото си
ни закриляше както майка детето си.
И спомняш ли как се направи на разсеяна,
когато коленичихме, за да се целунем…
И да отдадем душите си един на друг…
Любов добра, любов честна, любов чиста!
Любов от сърцето ме накара да чувствам!
Покълна в мен и я нося с радост като цвете,
което ти отдавам с цялата си душа.
Любов на обожание, любов на щастие,
в теб се чувствам така обожавана…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Вълчева Всички права запазени
