Любов на разсъмване
Когато ме любиш при изгрев на утрото,
ревнува ме слънцето и от себе си. Знам,
когато целуваш косата ми бухнала,
луната се скрива, изчервена от срам.
Когато ръцете ти докосват се с моите,
душите ни сплитат се в собствен екстаз.
А телата ни двете, от слънцето стоплени,
любят се влюбено в ранния час.
Когато изгрее най-новото утро,
когато двамата с теб го делим -
това са прекрасности, дадени вкупом
от моя нов ден. Неповторим.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Кутулева Всички права запазени
