Когато ме любиш при изгрев на утрото,
ревнува ме слънцето и от себе си. Знам,
когато целуваш косата ми бухнала,
луната се скрива, изчервена от срам.
Когато ръцете ти докосват се с моите,
душите ни сплитат се в собствен екстаз.
А телата ни двете, от слънцето стоплени,
любят се влюбено в ранния час.
Когато изгрее най-новото утро,
когато двамата с теб го делим -
това са прекрасности, дадени вкупом
от моя нов ден. Неповторим.
© Галя Кутулева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
