Когато ме любиш при изгрев на утрото,
ревнува ме слънцето и от себе си. Знам,
когато целуваш косата ми бухнала,
луната се скрива, изчервена от срам.
Когато ръцете ти докосват се с моите,
душите ни сплитат се в собствен екстаз.
А телата ни двете, от слънцето стоплени,
любят се влюбено в ранния час.
Когато изгрее най-новото утро,
когато двамата с теб го делим -
това са прекрасности, дадени вкупом
от моя нов ден. Неповторим.
© Галя Кутулева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
