Любов на заем не се връща...
От теб си тръгнах с вдигната глава.
Не ме моли, не мога да се върна.
Ще срещнеш друга, много по-добра,
надявам се, че ще ти бъде вярна.
За теб се молех будна във съня,
и сънена в деня към теб потичах.
За теб редях най-нежните слова,
в които шепнех колко те обичах.
За теб, и все за теб салкъмени листа
откъсвах и броях с надежда тиха.
За теб изплаквах се с дъжда,
и пак за теб зората светла питах...
Но друг прошепна чакани слова.
Когато се препънах, той ме вдигна.
Със него бях онази, лунната жена,
и лудата, че всъщност пак обичам.
Потъвам във очите му дълбоки,
и стапям се, когато ме прегръща.
Не ме завръщай със очи вечерни.
Любов на заем не се връща...
Не ме моли, не мога да се върна.
Ще срещнеш друга, много по-добра,
надявам се, че ще ти бъде вярна.
За теб се молех будна във съня,
и сънена в деня към теб потичах.
За теб редях най-нежните слова,
в които шепнех колко те обичах.
За теб, и все за теб салкъмени листа
откъсвах и броях с надежда тиха.
За теб изплаквах се с дъжда,
и пак за теб зората светла питах...
Но друг прошепна чакани слова.
Когато се препънах, той ме вдигна.
Със него бях онази, лунната жена,
и лудата, че всъщност пак обичам.
Потъвам във очите му дълбоки,
и стапям се, когато ме прегръща.
Не ме завръщай със очи вечерни.
Любов на заем не се връща...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
