Любов на заем не се връща...
От теб си тръгнах с вдигната глава.
Не ме моли, не мога да се върна.
Ще срещнеш друга, много по-добра,
надявам се, че ще ти бъде вярна.
За теб се молех будна във съня,
и сънена в деня към теб потичах.
За теб редях най-нежните слова,
в които шепнех колко те обичах.
За теб, и все за теб салкъмени листа
откъсвах и броях с надежда тиха.
За теб изплаквах се с дъжда,
и пак за теб зората светла питах...
Но друг прошепна чакани слова.
Когато се препънах, той ме вдигна.
Със него бях онази, лунната жена,
и лудата, че всъщност пак обичам.
Потъвам във очите му дълбоки,
и стапям се, когато ме прегръща.
Не ме завръщай със очи вечерни.
Любов на заем не се връща...
Не ме моли, не мога да се върна.
Ще срещнеш друга, много по-добра,
надявам се, че ще ти бъде вярна.
За теб се молех будна във съня,
и сънена в деня към теб потичах.
За теб редях най-нежните слова,
в които шепнех колко те обичах.
За теб, и все за теб салкъмени листа
откъсвах и броях с надежда тиха.
За теб изплаквах се с дъжда,
и пак за теб зората светла питах...
Но друг прошепна чакани слова.
Когато се препънах, той ме вдигна.
Със него бях онази, лунната жена,
и лудата, че всъщност пак обичам.
Потъвам във очите му дълбоки,
и стапям се, когато ме прегръща.
Не ме завръщай със очи вечерни.
Любов на заем не се връща...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
