Любов на залез
Любов на залез
Любовта на младите се дава,
но и на стари не прощава,
гостенка неканена е тя,
долетяла в есента.
На залез слънце отредена,
с надежди заредена,
тропа тя на нашата врата
и ни връща в младостта.
Уплашени от нейната поява,
че нещо късно тя се дава,
смутени, стискаме ръце:
къде ли ще ни понесе?
А любовта е песен млада,
птица, волна полетяла.
Вечна младост носи тя.
Добре дошла на моята врата.
Любовта на младите се дава,
но и на стари не прощава,
гостенка неканена е тя,
долетяла в есента.
На залез слънце отредена,
с надежди заредена,
тропа тя на нашата врата
и ни връща в младостта.
Уплашени от нейната поява,
че нещо късно тя се дава,
смутени, стискаме ръце:
къде ли ще ни понесе?
А любовта е песен млада,
птица, волна полетяла.
Вечна младост носи тя.
Добре дошла на моята врата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Нейкова Всички права запазени
