20.09.2007 г., 11:22 ч.
Любов на залез
Любов на залез
Любовта на младите се дава,
но и на стари не прощава,
гостенка неканена е тя,
долетяла в есента.
На залез слънце отредена,
с надежди заредена,
тропа тя на нашата врата
и ни връща в младостта.
Уплашени от нейната поява,
че нещо късно тя се дава,
смутени, стискаме ръце:
къде ли ще ни понесе?
А любовта е песен млада,
птица, волна полетяла.
Вечна младост носи тя.
Добре дошла на моята врата.
Любовта на младите се дава,
но и на стари не прощава,
гостенка неканена е тя,
долетяла в есента.
На залез слънце отредена,
с надежди заредена,
тропа тя на нашата врата
и ни връща в младостта.
Уплашени от нейната поява,
че нещо късно тя се дава,
смутени, стискаме ръце:
къде ли ще ни понесе?
А любовта е песен млада,
птица, волна полетяла.
Вечна младост носи тя.
Добре дошла на моята врата.
© Лилия Нейкова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Тази любов е осъзната любов, мъчна, но силна.
-
Любовта е винаги добре дошла , мила Лилия.
Прекрасен стих.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
