Любов на залез
Любов на залез
Любовта на младите се дава,
но и на стари не прощава,
гостенка неканена е тя,
долетяла в есента.
На залез слънце отредена,
с надежди заредена,
тропа тя на нашата врата
и ни връща в младостта.
Уплашени от нейната поява,
че нещо късно тя се дава,
смутени, стискаме ръце:
къде ли ще ни понесе?
А любовта е песен млада,
птица, волна полетяла.
Вечна младост носи тя.
Добре дошла на моята врата.
Любовта на младите се дава,
но и на стари не прощава,
гостенка неканена е тя,
долетяла в есента.
На залез слънце отредена,
с надежди заредена,
тропа тя на нашата врата
и ни връща в младостта.
Уплашени от нейната поява,
че нещо късно тя се дава,
смутени, стискаме ръце:
къде ли ще ни понесе?
А любовта е песен млада,
птица, волна полетяла.
Вечна младост носи тя.
Добре дошла на моята врата.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
