20 sept 2007, 11:22

Любов на залез

  Poesía
721 0 2
       Любов на залез

Любовта на младите се дава,
но и на стари не прощава,
гостенка неканена е тя,
долетяла в есента.

На залез слънце отредена,
с надежди заредена,
тропа тя на нашата врата
и ни връща в младостта.

Уплашени от нейната поява,
че нещо късно тя се дава,
смутени, стискаме ръце:
къде ли ще ни понесе?

А любовта е песен млада,
птица, волна полетяла.
Вечна младост носи тя.
Добре дошла на моята врата.

 
 

 
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...