20 sept 2007, 11:22

Любов на залез

  Poesía
729 0 2
       Любов на залез

Любовта на младите се дава,
но и на стари не прощава,
гостенка неканена е тя,
долетяла в есента.

На залез слънце отредена,
с надежди заредена,
тропа тя на нашата врата
и ни връща в младостта.

Уплашени от нейната поява,
че нещо късно тя се дава,
смутени, стискаме ръце:
къде ли ще ни понесе?

А любовта е песен млада,
птица, волна полетяла.
Вечна младост носи тя.
Добре дошла на моята врата.

 
 

 
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...