Помниш ли любовта ни, онази -забравената?!

Душата си страдаща, да нахраниш успя ли,

в прегръдките на онази "страница нова" да изгрееш успя ли,

или продължаваш да плачеш от мъжката грубост?!

Успя ли да зърнеш отвъд страховете си,

да усетиш онази жадувана нежност,

да върнеш усмивките, които самата отне си,

успя ли душата си пак да прегърнеш?!

И говорят ми, онези общи приятели,

че още живееш във дупка,

че сред всичките ти милион обожатели,

сияе още моята сянка!

Дерзай! Ти сама го избра!

Този път стръмен и крив,

по който твойта душа,

рони сълза след сълза!...

И питам се, ще се върнеш ли някога?!

Така както ми беше предречено!

Или ще се мъчим -разделени до края,

заради твоята любов, неизречена!?