8 сент. 2023 г., 09:19

Любов неизречена

384 1 0

Помниш ли любовта ни, онази -забравената?!

Душата си страдаща, да нахраниш успя ли,

в прегръдките на онази "страница нова" да изгрееш успя ли,

или продължаваш да плачеш от мъжката грубост?!

 

Успя ли да зърнеш отвъд страховете си,

да усетиш онази жадувана нежност,

да върнеш усмивките, които самата отне си,

успя ли душата си пак да прегърнеш?!

 

И говорят ми, онези общи приятели,

че още живееш във дупка,

че сред всичките ти милион обожатели,

сияе още моята сянка!

 

Дерзай! Ти сама го избра!

Този път стръмен и крив,

по който твойта душа,

рони сълза след сълза!...

 

И питам се, ще се върнеш ли някога?!

Така както ми беше предречено!

Или ще се мъчим -разделени до края,

заради твоята любов, неизречена!?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добромир Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...