Любов непозволена
Любов бе пламнала гореща,
мислих си, че ще е вечна.
Това поне бе моята мечта,
да не остана аз във самота.
Но любов бе тя непозволена,
от никой не бе тя ценена.
Но можех ли да се боря аз за любовта,
за любовта - най-ценна на света.
Но можех ли да запазя любовта аз свята,
макар че от никой не бе тя призната.
И какво трябваше аз да сторя?
Да се крия и да не се боря?!
Или просто да се аз предам,
но това не би ли било за мене вечен срам?
Не би ли било за мене жалко
и да я изпусна за съвсем малко.
Ще преследвам любовта аз своя,
ще я преследвам и за нея ще се боря.
© Никола Йорданов Всички права запазени