Mar 11, 2012, 3:07 PM

Любов непозволена

  Poetry » Love
1.4K 1 0

Любов непозволена



Любов бе пламнала гореща,

мислих си, че ще е вечна.

Това поне бе моята мечта,

да не остана аз във самота.

 

Но любов бе тя непозволена,

от никой не бе тя ценена.

Но можех ли да се боря аз за любовта,

за любовта - най-ценна на света.

 

Но можех ли да запазя любовта аз свята,

макар че от никой не бе тя призната.

И какво трябваше аз да сторя?

Да се крия и да не се боря?!

 

Или просто да се аз предам,

но това не би ли било за мене вечен срам?

Не би ли било за мене жалко

и да я изпусна за съвсем малко.

 

Ще преследвам любовта аз своя,

ще я преследвам и за нея ще се боря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...