Mar 11, 2012, 3:07 PM

Любов непозволена

  Poetry » Love
1.5K 1 0

Любов непозволена



Любов бе пламнала гореща,

мислих си, че ще е вечна.

Това поне бе моята мечта,

да не остана аз във самота.

 

Но любов бе тя непозволена,

от никой не бе тя ценена.

Но можех ли да се боря аз за любовта,

за любовта - най-ценна на света.

 

Но можех ли да запазя любовта аз свята,

макар че от никой не бе тя призната.

И какво трябваше аз да сторя?

Да се крия и да не се боря?!

 

Или просто да се аз предам,

но това не би ли било за мене вечен срам?

Не би ли било за мене жалко

и да я изпусна за съвсем малко.

 

Ще преследвам любовта аз своя,

ще я преследвам и за нея ще се боря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...