Любов от глухарчета
Когато духнеш малкото глухарче,
откъснато от на Тракия златната земя,
спомни си моето подвързано тефтерче
със стихове, които ти редя...
И виж как семенцата крехки, нежни,
със силата на вятъра летят.
Спомни си за нашите рубинени копнежи,
попили от на лятото смехът.
И знай, че те ще стигнат надалече,
дори във златните Добрички нивя.
Спомни си тогава за онези топли вечери,
когато слушахме на щурците песента.
А житните полета лунно ще танцуват,
под звуците на вятърния клавесин.
Спомни си как залезът червен будуваше,
дори във нотка на светло-синьо.
На сутринта кристални капчици роса
ще рисуват по мрежите на сънения паяк.
Спомни си как бризът галеше твоята коса,
когато излезехме от малката и тиха стая.
И ето своя цвят разваря пак глухарче,
но този път във Добруджанската земя.
Спомни си пак моето подвързано тефтерче
и онази красива целувка сутринта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Стоянов Всички права запазени
