Не съм си и помисляла, че любовта от пръв поглед съществува.
Докато не го видях една сутрин.
Виждала съм и по-хубави момчета, но той беше различен.
Имаше разрошена коса.
Очите му бяха ужасяващо черни на тази светлина.
Якето му беше разкопчано, въпреки студената сутрин.
Извади си цигарите и запали една.
Беше много мистериозен.
Вървеше спокойно напред и гледаше някъде в далечината.
После погледна мен и аз усетих как краката ми омекнаха.
Не съм се чувствала така от много време.
Устните ми се извиха в усмивка, но бързо погледнах в земята, защото ме беше срам.
После го погледнах отново и той все още ме гледаше.
И после се разминахме.
Мина на сантиметри от мен.
Усетих аромата му.
И после спрях и се обърнах назад.
Гледах го как се отдалечава все повече и повече.
Нямах търпение да го видя отново.
© Ваня Иванова Всички права запазени