Не съм си и помисляла, че любовта от пръв поглед съществува.

Докато не го видях една сутрин.

Виждала съм и по-хубави момчета, но той беше различен.

Имаше разрошена коса.

Очите му бяха ужасяващо черни на тази светлина.

Якето му беше разкопчано, въпреки студената сутрин.

Извади си цигарите и запали една.

Беше много мистериозен.

Вървеше спокойно напред и гледаше някъде в далечината.

После погледна мен и аз усетих как краката ми омекнаха.

Не съм се чувствала така от много време.

Устните ми се извиха в усмивка, но бързо погледнах в земята, защото ме беше срам.

После го погледнах отново и той все още ме гледаше.

И после се разминахме.

Мина на сантиметри от мен.

Усетих аромата му.

И после спрях и се обърнах назад.

Гледах го как се отдалечава все повече и повече.

Нямах търпение да го видя отново.