Dec 21, 2014, 11:43 AM  

Любов от пръв поглед

  Poetry » Love
459 0 0

Не съм си и помисляла, че любовта от пръв поглед съществува.

Докато не го видях една сутрин.

Виждала съм и по-хубави момчета, но той беше различен.

Имаше разрошена коса.

Очите му бяха ужасяващо черни на тази светлина.

Якето му беше разкопчано, въпреки студената сутрин.

Извади си цигарите и запали една.

Беше много мистериозен.

Вървеше спокойно напред и гледаше някъде в далечината.

После погледна мен и аз усетих как краката ми омекнаха.

Не съм се чувствала така от много време.

Устните ми се извиха в усмивка, но бързо погледнах в земята, защото ме беше срам.

После го погледнах отново и той все още ме гледаше.

И после се разминахме.

Мина на сантиметри от мен.

Усетих аромата му.

И после спрях и се обърнах назад.

Гледах го как се отдалечава все повече и повече.

Нямах търпение да го видя отново.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...