Просто ден като ден,
така всичко започна.
Смятах го за просто ден обикновен,
но съм се лъгала порочно.

Погледнах те, речта ми спря...
и за част от секундата нещо в мен пламна!
Обърнах се и сякаш блесна някаква искра,
чувствах, че го бях изпитвала някога, просто отдавна...

Може би в живот предишен,
сякаш бе нещо като любов.
Симптомите си бяха очевидни  -
една единствена мисъл, замаяност... друго какво?

Какъв беше този ден?
Еднствено сигурна бях, че нямаше да го забравя.
Не беше най-обикновен
и спомен в мене дълго щеше да оставя.

В тебе се влюбих до полуда,
нужна ми беше само твоя дума, за да полетя.
Не вярвам, че е било заблуда
и дълго по тебе ще продължа да горя!