Любов от слънце
Изпраща слънцето лъчите
навред по земното кълбо.
Целува нежно то очите
на всеки цвят и на стебло.
И сутрин пъпките разтваря -
във тях налива светлина.
И пак ги вечерта затваря -
във тях да има топлина.
Пронизва с топло и сърцата -
събужда трепети и зов.
Обгаря ни дори лицата
със лъч изпран, горещ и нов.
С ръце косите ни опипва -
във тях посява и звезди.
И стоплена, душата кипва
любов от слънце да роди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
