May 8, 2013, 2:58 PM

Любов от слънце 

  Poetry » Other
544 0 6

Изпраща слънцето лъчите

навред по земното кълбо.

Целува нежно то очите

на всеки цвят и на стебло.

 

И сутрин пъпките разтваря -

във тях налива светлина.

И пак ги вечерта затваря -

във тях да има топлина.

 

Пронизва с топло и сърцата -

събужда трепети и зов.

Обгаря ни дори лицата

със лъч изпран, горещ и нов.

 

С ръце косите ни опипва -

във тях посява и звезди.

И стоплена, душата кипва

любов от слънце да роди.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??