24.08.2010 г., 19:49

Любов по детски

1.7K 0 3

Повод за среща, сигнал за контакт,
отвътре усещам претръпване пак.
И толкова чувства, толкоз слова,
аз да те гледам не мога да спра.

Момичето млъква, момчето стои,
порив, надежда излъчват, нали?
Един е объркан, друг притеснен,
а мигът на блаженство добре оценен.
Любовна афера, копнеж за грях,
но чувствата детски надделяват над тях.

Толкова близо, толкова малко остава
да стигнат до там -
да намерят заедно любовния блян,
да излеят чистота на душите си,
да мечтаят заедно как ще прекарат дните си

Но ето че животът ги очука,
жестоко подигра,
гаджелъка в миг се превърна в война.
Той бесен, тя наранена,
а измислената любов - тотално осквернена.

И ето как душиците детски от злоба завират,
кипи кръвта, болката със злоба прикриват,
изкуствена нетърпимост демонстрират,
а огромното разочарование прикриват.

Ето как нещо красиво
се превръща в зло непримиримо.
Уж обичащи се, уж неделими,
душиците детски до кръв наранили,
тайно бленуват за смешната афера
и чакат да се вдигне спуснатата бариера
на любовната им кариера.

Е, сега всичко е отминало,
напълно забравено,
отминалото щастие, на нещо ненужно преправено.
Търси се начин да се започне наново,
но, уви, животът е тръгнал надолу.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Хаджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Момичето млъква, момчето стои,
    порив, надежда излъчват, нали?
    Един е объркан, друг притеснен,
    а мигът на блаженство добре оценен.


    Толкова истинско и преживяно!
  • Отдавна не съм чел нещо толкова прекрасно..Поздрави..Страхотно е
  • Валентин,добре дошъл в откровения!!!
    Пожелавам ти много творчески успехи...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...