Aug 24, 2010, 7:49 PM

Любов по детски

  Poetry » Love
1.7K 0 3

Повод за среща, сигнал за контакт,
отвътре усещам претръпване пак.
И толкова чувства, толкоз слова,
аз да те гледам не мога да спра.

Момичето млъква, момчето стои,
порив, надежда излъчват, нали?
Един е объркан, друг притеснен,
а мигът на блаженство добре оценен.
Любовна афера, копнеж за грях,
но чувствата детски надделяват над тях.

Толкова близо, толкова малко остава
да стигнат до там -
да намерят заедно любовния блян,
да излеят чистота на душите си,
да мечтаят заедно как ще прекарат дните си

Но ето че животът ги очука,
жестоко подигра,
гаджелъка в миг се превърна в война.
Той бесен, тя наранена,
а измислената любов - тотално осквернена.

И ето как душиците детски от злоба завират,
кипи кръвта, болката със злоба прикриват,
изкуствена нетърпимост демонстрират,
а огромното разочарование прикриват.

Ето как нещо красиво
се превръща в зло непримиримо.
Уж обичащи се, уж неделими,
душиците детски до кръв наранили,
тайно бленуват за смешната афера
и чакат да се вдигне спуснатата бариера
на любовната им кариера.

Е, сега всичко е отминало,
напълно забравено,
отминалото щастие, на нещо ненужно преправено.
Търси се начин да се започне наново,
но, уви, животът е тръгнал надолу.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Хаджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Момичето млъква, момчето стои,
    порив, надежда излъчват, нали?
    Един е объркан, друг притеснен,
    а мигът на блаженство добре оценен.


    Толкова истинско и преживяно!
  • Отдавна не съм чел нещо толкова прекрасно..Поздрави..Страхотно е
  • Валентин,добре дошъл в откровения!!!
    Пожелавам ти много творчески успехи...

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...