24 авг. 2010 г., 19:49

Любов по детски 

  Поэзия » Любовная
1408 0 3

Повод за среща, сигнал за контакт,
отвътре усещам претръпване пак.
И толкова чувства, толкоз слова,
аз да те гледам не мога да спра.

Момичето млъква, момчето стои,
порив, надежда излъчват, нали?
Един е объркан, друг притеснен,
а мигът на блаженство добре оценен.
Любовна афера, копнеж за грях,
но чувствата детски надделяват над тях.

Толкова близо, толкова малко остава
да стигнат до там -
да намерят заедно любовния блян,
да излеят чистота на душите си,
да мечтаят заедно как ще прекарат дните си

Но ето че животът ги очука,
жестоко подигра,
гаджелъка в миг се превърна в война.
Той бесен, тя наранена,
а измислената любов - тотално осквернена.

И ето как душиците детски от злоба завират,
кипи кръвта, болката със злоба прикриват,
изкуствена нетърпимост демонстрират,
а огромното разочарование прикриват.

Ето как нещо красиво
се превръща в зло непримиримо.
Уж обичащи се, уж неделими,
душиците детски до кръв наранили,
тайно бленуват за смешната афера
и чакат да се вдигне спуснатата бариера
на любовната им кариера.

Е, сега всичко е отминало,
напълно забравено,
отминалото щастие, на нещо ненужно преправено.
Търси се начин да се започне наново,
но, уви, животът е тръгнал надолу.

© Валентин Хаджиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Момичето млъква, момчето стои,
    порив, надежда излъчват, нали?
    Един е объркан, друг притеснен,
    а мигът на блаженство добре оценен.


    Толкова истинско и преживяно!
  • Отдавна не съм чел нещо толкова прекрасно..Поздрави..Страхотно е
  • Валентин,добре дошъл в откровения!!!
    Пожелавам ти много творчески успехи...
Предложения
: ??:??