24 авг. 2010 г., 19:49

Любов по детски

1.7K 0 3

Повод за среща, сигнал за контакт,
отвътре усещам претръпване пак.
И толкова чувства, толкоз слова,
аз да те гледам не мога да спра.

Момичето млъква, момчето стои,
порив, надежда излъчват, нали?
Един е объркан, друг притеснен,
а мигът на блаженство добре оценен.
Любовна афера, копнеж за грях,
но чувствата детски надделяват над тях.

Толкова близо, толкова малко остава
да стигнат до там -
да намерят заедно любовния блян,
да излеят чистота на душите си,
да мечтаят заедно как ще прекарат дните си

Но ето че животът ги очука,
жестоко подигра,
гаджелъка в миг се превърна в война.
Той бесен, тя наранена,
а измислената любов - тотално осквернена.

И ето как душиците детски от злоба завират,
кипи кръвта, болката със злоба прикриват,
изкуствена нетърпимост демонстрират,
а огромното разочарование прикриват.

Ето как нещо красиво
се превръща в зло непримиримо.
Уж обичащи се, уж неделими,
душиците детски до кръв наранили,
тайно бленуват за смешната афера
и чакат да се вдигне спуснатата бариера
на любовната им кариера.

Е, сега всичко е отминало,
напълно забравено,
отминалото щастие, на нещо ненужно преправено.
Търси се начин да се започне наново,
но, уви, животът е тръгнал надолу.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Хаджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Момичето млъква, момчето стои,
    порив, надежда излъчват, нали?
    Един е объркан, друг притеснен,
    а мигът на блаженство добре оценен.


    Толкова истинско и преживяно!
  • Отдавна не съм чел нещо толкова прекрасно..Поздрави..Страхотно е
  • Валентин,добре дошъл в откровения!!!
    Пожелавам ти много творчески успехи...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...