Прости ми, че не вярвам в приказки,
отдавна мина моето време.
А можеше сега да те очаквам сгушена,
представяйки си истини,
че ще останеш до края на времето,
и че ще вярваме в глупости.
Позволи ми да се влюбя сега
толкова силно, колкото в тебе.
И нека обикна мрака така,
както ти тъгата и нищото,
виждайки себе си в мене.
И нека умрем... ...