Любов по скалата на Рихтер
Казваш, разлюляло ни? Не вярвам.
Не, че не усетих как земята
цяла потрепери и пожарни
с вой среднощен пореха тъмата.
Вярвам ти. Но знаеш ли, във мене
тътенът, откак за миг те зърнах...
Идваш ли към мен, в земетресение,
в бедствие, в стихия се превърна.
Нямам сили вече да се боря,
чувствата си с бент не ще да спирам.
Не търси в ума ми капка воля
в мен сърцето да евакуирам.
Искам те и нека е фатално.
Нека сринем всичко из основи.
С вик в мига божествено-финален
ще се скрием в алени покрови...
© Яна Всички права запазени