23.06.2009 г., 22:15

Любов по заместване

2.3K 0 29

Разкрих ти своите тайни

и за теб изградих си мечти.

Надеждата беше безкрайна,

че за мен Любовта ще си Ти.

 

Като книга за теб се отворих

и на теб всеки пулс посветих;

вълните с гърдите си порех,

нежността си изливах във стих.

 

Ала ти все чакаше Нея…

Аз печалба утешителна бях.

В твоя поглед любовно зареян 

добродетел бе нейният грях.

 

Обичта в неприбрана трапеза                    

да превърнеш беше готов.

Слънцето в мене залезе...

Аз не искам такава любов.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Чальовска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Пишеш много истински ,Ани.Интересно е , че някой те разбира а друг може би не ( гледам оценката). На мен ми хареса.
  • Не заслужаваш такава любов!
    Но може би е по-лесно да го кажем като съвет...отколкото ние самите да го направим!
    Искрени поздравления и от мен!
  • Обичам те, Ани !
    Няма нужда от такава любов..хмм..Бъди силна!!

    дали да ти простя ,че я обичаш
    и че сънуваш в нощите си с мен
    далечното и ...грешното момиче
    макар, че аз съм вече в твоя ден..

    дали да ти простя, че още сричаш..
    две думи прости, чакани от мен,
    в съня си само тихо ги изричаш...
    потънал сладко в нощния си плен...

    дали ще ми простиш ей таз тревога,
    която помрачава всичко в мен..
    обичам те, ала така не мога -
    а изборът ти вече е простен..


  • !!!
  • тежко е да се живее с такава любов, Ани...!
    не ти я пожелавам за нищо на света.
    не го заслужаваш...!!!

    .............

    вълчи прегръдки....!!!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...