23 июн. 2009 г., 22:15

Любов по заместване

2.3K 0 29

Разкрих ти своите тайни

и за теб изградих си мечти.

Надеждата беше безкрайна,

че за мен Любовта ще си Ти.

 

Като книга за теб се отворих

и на теб всеки пулс посветих;

вълните с гърдите си порех,

нежността си изливах във стих.

 

Ала ти все чакаше Нея…

Аз печалба утешителна бях.

В твоя поглед любовно зареян 

добродетел бе нейният грях.

 

Обичта в неприбрана трапеза                    

да превърнеш беше готов.

Слънцето в мене залезе...

Аз не искам такава любов.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анахид Чальовска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пишеш много истински ,Ани.Интересно е , че някой те разбира а друг може би не ( гледам оценката). На мен ми хареса.
  • Не заслужаваш такава любов!
    Но може би е по-лесно да го кажем като съвет...отколкото ние самите да го направим!
    Искрени поздравления и от мен!
  • Обичам те, Ани !
    Няма нужда от такава любов..хмм..Бъди силна!!

    дали да ти простя ,че я обичаш
    и че сънуваш в нощите си с мен
    далечното и ...грешното момиче
    макар, че аз съм вече в твоя ден..

    дали да ти простя, че още сричаш..
    две думи прости, чакани от мен,
    в съня си само тихо ги изричаш...
    потънал сладко в нощния си плен...

    дали ще ми простиш ей таз тревога,
    която помрачава всичко в мен..
    обичам те, ала така не мога -
    а изборът ти вече е простен..


  • !!!
  • тежко е да се живее с такава любов, Ани...!
    не ти я пожелавам за нищо на света.
    не го заслужаваш...!!!

    .............

    вълчи прегръдки....!!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...