Не си отиде любовта

със трясък  и със жалката измяна.

Не си отиде до сега,

макар и тебе вече да те няма.

Какво ли не направи ти

от мене всичко в пепел да превърнеш,

но пламъка гори си жив

и още чака те да ме прегърнеш.

Не си отиде от ума

– зазидах всички спомени със тебе.

На пук промъкваш се в съня

и пак ме връщаш мислено при тебе.

Не съм виновна затова,

че чувството не иска да си тръгне.

След сто години любовта

към теб надежди още жъне.

Веднъж в живота се усеща любовта.

Онази дето мокри те до кости.

Всяка друга след това

Любов е, ала любов е под  въпроси.

Християна Рачева