Не си отиде любовта
със трясък и със жалката измяна.
Не си отиде до сега,
макар и тебе вече да те няма.
Какво ли не направи ти
от мене всичко в пепел да превърнеш,
но пламъка гори си жив
и още чака те да ме прегърнеш.
Не си отиде от ума
– зазидах всички спомени със тебе.
На пук промъкваш се в съня
и пак ме връщаш мислено при тебе.
Не съм виновна затова,
че чувството не иска да си тръгне.
След сто години любовта
към теб надежди още жъне.
Веднъж в живота се усеща любовта.
Онази дето мокри те до кости.
Всяка друга след това
Любов е, ала любов е под въпроси.
Християна Рачева
© Християна Рачева Todos los derechos reservados
Стихът ти е написан по човешки...