Любов, погребана до вчера, прашна книга в някой рафт,
случайно аз ще я намеря и ще прелистя страниците пак.
Любов, погребана до вчера, свещ угаснала отдавна,
искрица от някъде ще взема и ще я накарам пак да пламне.
Любов, погребана до вчера, път изминат и забравен,
по него искам да се върна и грешките си да поправя.
Любов, погребана до вчера, картина, нарисувана с бои,
от художник влюбен в тебе, в твойте тайнствени очи.
Любов, погребана до вчера, родена като феникс в пепелта,
по-силна и винаги с мене, държаща моята ръка.
© Георги Георгиев Всички права запазени