Не мога да се боря със Смъртта!
От нея бягам все, а тя при мен се връща...
Не мога да се боря със Скръбта!
Тя ни обзема, като мрак във пуста къща...
Не мога да запазя Любовта –
Понякога в Омраза се обръща...
Не мога да съм с теб във Самота!
Усмивката е невъзможна, щом съм смръщен.
Дали успях да те намеря в къшей хляб,
и в нежността, с която те прегръщам?
Любов!
За щастието бил съм толкоз сляп,
но днес прогледнах
и при теб сега се връщам!
© Ангел Милев Всички права запазени
Поздравления!