Не мога да се боря със Смъртта!
От нея бягам все, а тя при мен се връща...
Не мога да се боря със Скръбта!
Тя ни обзема, като мрак във пуста къща...
Не мога да запазя Любовта –
Понякога в Омраза се обръща...
Не мога да съм с теб във Самота!
Усмивката е невъзможна, щом съм смръщен.
Дали успях да те намеря в къшей хляб,
и в нежността, с която те прегръщам?
Любов!
За щастието бил съм толкоз сляп,
но днес прогледнах
и при теб сега се връщам!
© Ангел Милев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
