Любов, прости ми!
Любов, прости ми!
Любов, прости ми, напразно пропилях те!
Любов, прости ми, отдавна забравих чувствата!
И някак, надалече избягах, да те погледна
- никога не пожелах! – Но не от страх!
Погубих и времето си, дните, нощите.
Любов, прости ми, заминах надалече!
Бягах и бягах от тебе... Прости ми!
Не отдавна в думите, тайничко душата ми
застина, северните ветрове вледениха
моето сърце. Прости ми!
Забравих що е молитва, тялото си оставих
да загине и изсмука живота от мене смъртта.
Любов, прости ми, че от теб избягах,
че не врекох се в тебе, че сега без теб умира
душата ми и тихо стене... Прости ми!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Иванов Всички права запазени
