Любов, разкъсай ме на хиляди парчета!
Защото тъй се чувствам - разпилян
от онзи миг във който те познах
и като облаците някъде в небето
с криле на ястреб мигом полетях.
И чувствата ми ти засей там на дълбокото...
Във дълбините си, във твоята душа
Със себе си полей я, даже и от локвата –
сълзи родени да поят цветя...
И нищо, че е времето жестоко
аз ще празнувам тази вечер в красота.
Отпуснато спокоен ще те гледам ...