Не спира тук следобедният влак,
изсвирва и задъхан отминава.
И моята любов не идва пак...
Тъжа...Душата ми се разболява...
Перонът е следобеден и пуст...
Пред него - два самотни коловоза...
Картината я зная наизуст -
не е поезия, а скучна проза!
И се повтаря всичко, ден след ден -
изсвирва влакът, бързо отминава,
началникът минава покрай мен
и в хладната си стая се спасява. ...