Роби (Роберт)
511 3486
13.01.2017 г., 7:29 ч.

Любов се спря при нас... 

  Поезия
524 2 13

Не спира тук следобедният влак,

изсвирва и задъхан отминава.

И  моята любов не идва пак...

Тъжа...Душата ми се разболява...

 

Перонът  е следобеден  и  пуст...

Пред него  - два самотни коловоза...

Картината я зная   наизуст -

не е поезия, а  скучна  проза!

 

И се повтаря всичко, ден след ден -

изсвирва влакът, бързо отминава,

началникът  минава покрай мен

и в хладната си стая се спасява.

 

А зад  вратата със служебен глас

на следващата гара каканиже,

че влакът  еди-кой си  в този час,

съвсем по разписание се движи.

 

Надявам се, че в някой слънчев  ден

с усмивка дяволита ще ми каже:

„Обади се колегата от  N.

Ще черпиш! Идва пътник много важен!”

 

От първа дума ще го разбера,

кого към мене влакът днеска вози!

В градинката  завчас  ще набера

букет  от  свежи, ароматни рози!

 

В ръцете с най-красивите цветя

ще чакам влакът да притихне.

А на вратата да застане  Тя

и най-чаровно да ми се усмихне!...

 

Началникът със развълнуван глас

на следващата гара ще докладва:

„Любов,  тъй чакана,  се спря при нас

и графика ни малко ще пострада!...”

 

Изправен и тържествено-суров,

ще вдигне  важно  „слънчогледа” ,

внезапно спомнил  първата  любов

той  дълго  подир нас ще гледа!...

 

 

 

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??