Любов се спря при нас...
Не спира тук следобедният влак,
изсвирва и задъхан отминава.
И моята любов не идва пак...
Тъжа...Душата ми се разболява...
Перонът е следобеден и пуст...
Пред него - два самотни коловоза...
Картината я зная наизуст -
не е поезия, а скучна проза!
И се повтаря всичко, ден след ден -
изсвирва влакът, бързо отминава,
началникът минава покрай мен
и в хладната си стая се спасява.
А зад вратата със служебен глас
на следващата гара каканиже,
че влакът еди-кой си в този час,
съвсем по разписание се движи.
Надявам се, че в някой слънчев ден
с усмивка дяволита ще ми каже:
„Обади се колегата от N.
Ще черпиш! Идва пътник много важен!”
От първа дума ще го разбера,
кого към мене влакът днеска вози!
В градинката завчас ще набера
букет от свежи, ароматни рози!
В ръцете с най-красивите цветя
ще чакам влакът да притихне.
А на вратата да застане Тя
и най-чаровно да ми се усмихне!...
Началникът със развълнуван глас
на следващата гара ще докладва:
„Любов, тъй чакана, се спря при нас
и графика ни малко ще пострада!...”
Изправен и тържествено-суров,
ще вдигне важно „слънчогледа” ,
внезапно спомнил първата любов
той дълго подир нас ще гледа!...
© Роберт All rights reserved.
